За които не е прието да се говори
Майка и бебе. Илюстрация: Shutterstock
Някой веднага ще каже: „Е, защо си раждала , ако се чувстваш зле с децата си?“
Само че разказът не е за това, че с деца е лошо (защото това въобще не е така), а затова, че понякога е добре да престанем да обсъждаме другите и да крием собствените си емоции.
Веднъж наши приятели, които очакваха дете, попитаха мен и съпруга ми, какво е това да си родител.
Започнахме с класиката в жанра - постоянно си недоспал, мръсни памперси, кърмене, безкрайно пране, чистене, готвене, разхождаш се из къщи с мръсна нощница и заспиваш без сили пред телевизора след изтощителните грижи по децата.
Но защо, вероятно, защото много харесвам тези наши приятели, а може би защото бях изпаднала в особено философско настроение, ми се прииска за обсъдя с тях по-сериозни неща.
И те са в основата на родителството.
За мое учудване, вместо да се отдръпнат и дистанцират, те ми благодариха.
И именно този разговор се оказа полезен за тях.
Не са много родителите, които дори сами пред себе си признават това. Камо ли да го обсъждат с околните.
Аз обаче съм напълно уверена, че подобни мисли периодично спохождат много от нас.
В момента, когато влизаме в банята, за да се усамотим и да плачем от умора и безсилие. Когато си дадем сметка, че всички наши планове излитат като дим.
И тогава си задаваме въпроса, защо доброволно се натоварихме с всичко това.
... до момента, в който се появяват собствените ви
Когато учех в университета, имахме дискусия. Дори не помня точната тема. Помня обаче, че аз бях тази, която предложи децата да управляват света. Те да създават закони и да решават проблемите. Защото са невинни и изпълнени с безусловна любов, за разлика от възрастните. „Вие, чели ли сте „Повелителят на мухите“? - попита ме професорът.
Да, бях я чела. Лесно е да приемеш, че децата са невинни до момента, в който сам вече имаш деца.
Аз с години се занимавах с децата на всички роднини, особено когато бях в гимназията. Това обаче не ме подготви за собствените ми.
Сега виждам, че децата въобще не са идеални. Имам предвид капризите, истериите, завистта, ревността. И поне моите деца ги проявяват с пълна сила.
Родителството променя живота ви с такава сила, с каквото никое друго събитие не въздейства.
Приятелите ви виждат и познават само късчета от този пъзел – някои от тях успяват да се впишат в новия ви живот, други – не.
И с много от тях ще се разделите за винаги.
Няма човек, който гледайки деца, да е успял изцяло да запази предишния си живот непроменен. Нито майката, нито таткото. И винаги има жертви.
Може да са приятелите, може да е някоя мечта, желание или хоби. Част от тях често се връщат обратно, когато децата пораснат. Други – не.
Да бъдеш родител не е лека задача. И това е правилно. Децата не могат и не бива да обсебват цялото ни време и мисли. Така че родителството може да носи любов и радост, но не може да замени всички останали радости и любов в нашия живот.
Може да се случи, когато за първи път чуете детето да произнася: „Аз те ненавиждам“.
Такива моменти сриват земята под краката. И тогава изведнъж осъзнавате, че децата растат, че те имат свои приятели, интереси, планове. Понякога тяхната самостоятелност и отделянето им са плашещи.
За мен родителството се оказа едновременно и огледало и увеличително стъкло.
Изведнъж като под микроскоп аз видях грешките, които моите родители са допускали, когато аз съм била дете.
И започнах да забелязвам, как аз повтарям техните грешки със собствените си деца.
Моя приятелка, която роди на скоро, ми призна, че по-рано въобще не е разбирала, как така хората полудяват и яростно друсат новороденото, което реве. Чудела се на това до момента, в който на бял свят се появило собственото ѝ ревливо бебе.
Помня добре това ужасно състояние. Стоя с подпухнали от плач червени очи, гърдите ме болят, плача и сълзите ми се оливат по лицето на бебето.
Аз съм абсолютно безсилна, рева, иска ми се да хвърлям вещи и да, започвам силно да тръскам дерящото се от рев бебе.
И когато накрая успея да успокоя бебето и сама аз да спра да плача, се замислям за стотиците родители, които имат по-малка подкрепа и по-малко сили от мен.
И тези, които нямат достатъчно спокойствие и увереност, за да укротят детето с нормалните методи. „Слава Богу, че аз успях“.
Писателката Одри Лорд описа веднъж майчинството като: „ярост и оголен нерв в съчетание с всепоглъщата нежност“.
Да, именно това чувствам на практика аз и то всеки ден.
– какво би могло да се случи
Всеки път, когато децата излязат от къщи, аз се треса от ужас. Няма как да ги защита от всичко в света.
Често си мисля, че няма да го преживея, ако с тях се случи нещо. Моето сърце се разбива от любов към тях.
Това е най-странна и едновременно силна любов, която някога съм изпитвала.
Kristen Oganowski, адаптация Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари